“Ще дам най-доброто от себе си, но…”

Така започва легендарният отговор на един безизвестен до онзи момент дърводелец. Историята се случва в Нова Зеландия през 1840 г. Малко преди това дърводелецът Самюел Парнел пристига с кораб от родната си Англия. Докато пътува, се запознава с търговеца Джордж Хънтър и получава от него предложение за работа.

“Ще дам най-доброто от себе си, но трябва да поставя това условие – часовете работа на ден ще бъдат само 8. Дадени са ни 24 часа дневно: 8 от тях трябва да бъдат за работа, 8 за сън, а останалите 8 – за възстановяване и малките неща, които човек иска да направи за себе си. Готов съм да започна утре в 8 ч., но само при тези условия.”

Отговорът на г-н Хънтър гласи следното:
“Знаете, че в Лондон звънецът бие в 6 ч. и ако човек не е там, губи четвърт от надницата за деня.”
“Ние не сме в Лондон”, отвръща Парнел.

Благодарение на тази история, днес Нова Зеландия с гордост твърди, че е сред първите държави в света, приложила новаторската идея за 8-часов работен ден.


От 8-часовия работен ден към 1-во майските демонстрации
Докато Самюел Парнел живее в Лондон, обичайният работен ден продължава между 12 и 14 часа. През 1833 г. със закон е намален на 8 часа при децата до 13 години. Подрастващите (между 13 и 18 г.) и жените се трудят по 12 часа дневно, които години по-късно достигат 10 часа. Според проучване средната продължителност на живота на работниците в машиностроенето при тогавашните условия е 38 години. След намаляване на работния ден на 9 часа тази възраст се повишава до 48 години.

В началото на 20 в., по време на Първата световна война, работният ден в Англия отново се увеличава до 12-15 часа, без право на почивен ден. Резултатите не закъсняват – производителността намалява силно, а заболяванията и смъртността се увеличават рязко. Експертиментите, правени през годините, дават увереност на изследователите, че най-голяма ефективност сред труда на работниците има при 8-часов работен ден.

В САЩ 8-часовият работен ден е въведен за първи път в Чикаго през 1864 г. Три години по-късно е приет национален закон, но в него има толкова вратички, че на практика не се спазва. Трудът в цялата страна остава ненормиран, условията са тежки, а надниците изключително ниски. Това кара профсъюзите да се обединят и планират мащабна национална стачка с искане за въвеждането на официален 8-часов работен ден.

На 1 май 1886 г. в големите градове на страната се събират стотици хиляди работници. В историята остава случилото се на 4-я ден на площад “Хеймаркет” в Чикаго, когато 180 полицаи пристигат, призовавайки тълпата да се разпръсне. Докато говорител на протеста отвръща, че събирането им е мирно, сред полицейските редици избухва бомба. Ранени са 67 полицаи, а 7 от тях загиват. В отговор започва стрелба към протестиращите, която увеличава броя на ранените и загиналите.

В знак на солидарност много държави по света започват да практикуват ежегодни демонстрации на 1 май, като прекратяват работа за ден. През годините днешната дата се превръща в символ на единната борба за по-добри и безопасни условия на труд, в празник на честта и достойнството на трудещия се човек.

Днес Денят на труда се отбелязва на всички континенти. В много държави 1 май е почивен и традиционно се организират различни мероприятия – паради, концерти, раздаване на безплатни порции храна и цветя…

В България 1 май е официален празник от 1939 г.


Пламена Маркова-Колева

Снимката е от архива на Медицински университет – Варна (1 май 1965 г.)