Глобалните дни на информираност за общественото здраве изиграват изключително важна роля при акцентирането върху важността на приемането на здравословен начин на живот и грижата за благополучието на по-широката общественост. Всяка година множество институции и общности се включват в активното насърчаване и подкрепа на различни световни дни, посветени на здравето. Организират се събития, с фокус върху конкретни здравни състояния и предизвикателствата, свързани с тях. Организации като СЗО и Обединените нации приканват индивидуални лица, организации и общности от цял свят към активно участие в тези инициативи, свързани с научно-обоснована информация за подобряване на здравето. Участието в инициативи от този тип има изключително значение за всеки човек и допринася за развиването на по-здравословни жизнени стандарти.
Глобалните дни на информираност за общественото здраве изиграват изключително важна роля при акцентирането върху важността на приемането на здравословен начин на живот и грижата за благополучието на по-широката общественост. Всяка година множество институции и общности се включват в активното насърчаване и подкрепа на различни световни дни, посветени на здравето. Организират се събития с фокус върху конкретни здравни състояния и предизвикателствата, свързани с тях. Организации като СЗО и Обединените нации приканват индивидуални лица, организации и общности от цял свят към активно участие в тези инициативи, свързани с научно обоснована информация за подобряване на здравето. Участието в инициативи от този тип има изключително значение за всеки човек и допринася за развиването на по-здравословни жизнени стандарти.
Ето и кратък списък със световните дни на здравната осведоменост, отбелязани през август 2023 г.:
- 1 август – Световен ден за борба с рака на белите дробове
Какво причинява рак на белия дроб?
Ракът на белия дроб възниква, когато клетките в белия дроб мутират или се променят. Пушенето, излагането на опасни химикали (азбест, уран, арсен, кадмий, хром, никел и някои петролни продукти), замърсяването на въздуха с частици (като например това, идващо от дима от изгорелите газове), генетични фактори и др. са най-честите фактори, оказващи влияние върху промяната в белодробните клетки. Дори ако сте вдишвали или сте били изложени на тези вещества преди много години, все още съществува риск да развиете рак на белия дроб и имате нужда от лекарски съвет, за да намалите риска и да защитите белите си дробове. В монографията си „Проучвания на болестен товар. Анализ на болестния товар в България 1990-2019“ доц. д-р Клара Докова отбелязва, че ракът на белия дроб, наред с исхемичната болест на сърцето, инсултите и хипертоничната болест на сърцето са сред водещите причини за болестния товар в България за 2019 г. 
- 1 август до 7 август – Световна седмица на кърменето. В периода от 1 до 7 август в световен мащаб се провежда Седмицата на кърменето. Тя се отбелязва с различни инициативи, целящи да подкрепят и вдъхновят майките по целия свят да хранят своите бебета чрез кърмене, за да подсилят имунитета им, както и общото им здравословно състояние.
През 2023 г. Световната седмица на кърменето бе посветена на темата „Добри практики за подкрепа на кърменето на работното място и правото на младите майки по света да ползват отпуск по майчинство“. Пълна информация по темата можете да откриете на уебсайта на СЗО.
Медицински университет – Варна, по инициатива на Катедрата по социална медицина и организация на здравеопазването, се присъедини към отбелязването на тази значима седмица и подкрепи каузата, като на 1 август организира среща-обучение на бременни жени и млади майки
до входа на Морската градина. Събитието бе част от юбилейната програма по повод 60-ата годишнина на Катедрата и се проведе със съдействието на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и на Катедрата по здравни грижи към Факултета по обществено здравеопазване.
Ето и някои препоръки как кърменето и работата могат да вървят „ръка за ръка“:
- Създаване на подходящи условия за кърмене, изцеждане и съхранение на кърмата на работното място. За целта е необходима подкрепа не само от работодателя, но и от цялото общество и здравния сектор. Майките на кърмачета трябва да получават право на необходимите почивки през работния ден.
- Независимо от работата и локацията им, всички жени трябва да имат правото да ползват най-малко 18 седмици (за предпочитане повече от 6 месеца) платен отпуск по майчинство или платен отпуск за кърмене или изцеждане на мляко. Не би следвало жените да избират между кърменето на децата си и работата си, а да им бъдат предложени по-гъвкави опции за връщане на работното място.
- Осигуряване на информация и подкрепа и за двамата родители относно ролята им по време на бащинство/майчинство. Ако родителят, който не кърми, разполага с отпуск, той би могъл да окаже подкрепа чрез предоставяне на помощ на майката в домакински или други задължения.
За да се информирате относно здравословните ползи от кърменето и ефекта на кърмата върху новородените, можете да се обърнете към някоя от следните книги, издадени от Университетско издателство МУ-Варна:
„Изследователски и образователни аспекти на кърменето“ – Наталия Ушева
„Специални акушерски грижи при нормален и патологичен пуерпериум“ – Валя Димитрова, Теодора Евтимова
„Протективен ефект на кърмата върху инфекциите на отделителната система до тригодишна възраст“ – Росица Чамова
Повече любопитни факти по темата, можете да научите и от предишни публикации по темата в уебсайта на Университетско издателство.
- 13 август – Световен ден за подкрепа на органодаряването
В България за значението на донорството на органи се говори по-скоро през февруари, тъй като на 14 февруари се отбелязва Националният ден на донорството. Тогава се провеждат и различни инициативи, свързани с повишаване на информираността на населението относно животоспасяващите ползи от петте различни вида донорство – на органи, тъкани, костен мозък, тромбоцити и кръв. Тъй като се счита, че първата успешна трансплантация на орган, осъществена от американския доктор Джоузеф Мъри, е направена през август 1954 г., СЗО приканва различни институции и организации в световен мащаб да организират информативни събития по темата именно през този месец, в разгара на лятото.
Донорството и трансплантациите в България, за съжаление, все още са далеч от желаните резултати. Данни за ситуацията у нас показват, че общият брой на всички донори в страната ни е 5,54 на 1 милион души. За сравнение, в Европейския съюз този показател е 20,74 на 1 милион. Според Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ от 2016 до 2019 година са извършени: 108 трансплантации на бъбреци, 41 трансплантации на черни дробове и 19 трансплантации на сърца. А през изминалите 12 години са извършени 177 трансплантации на стволови клетки.
За да се постигне по-голяма ефективност, трябва да се предприемат следните стъпки:
– Подобряване на организацията за идентифициране на потенциални донори на органи както на болнично, така и на национално ниво.
– Развиване на националната система за продължаващо обучение на координаторите по донорство, за да се повиши качеството на трансплантациите. Координаторите трябва да се обучават как да разговарят с близките на потенциални донори.
– Създаване на организация, която да се грижи за набирането на донори за трансплантации на хемопоетични стволови клетки.
– Увеличаване на капацитета на Националната публична донорска банка.
****************************************************************
Повече информация относно предстоящите кампании, свързани с подобряване на здравето и качеството на живот през 2023 г., можете да откриете в официалния сайт на СЗО.