Любими книги на редакторите на Университетско издателство МУ-Варна: Огнян Антов (Част 1)

В навечерието на декемврийските празници, членовете на редакторския екип на Университетско издателство МУ-Варна също се присъединиха към инициативата „Подарете книга за Коледа“. Днес ви представяме Огнян Антов и част от любимите му заглавия. Ето и споделеното от него:

 

 

 

I

 

Райнхолд Меснер отговаря на бюргерите (както би го направил и Боян Петров) – и освен това: какво значи да не привеждаш планината в съответствие със собствената си неспособност

 

Книгата е:

Меснер, Райнхолд Моят живот на ръба : Автобиография в беседи с Томас Хютлин / Райнхолд Меснер ; Прев. Венета Стоилова, Мая Стефанова . – София : Сдружение Междунар. фестивал на планинарския филм, 2007. – 280 с. ; 19 см. – (Сер. На ръба) Ориг. загл. Mein Leben am Limit / Reinhold Messner Съдържа: Райнхолд Меснер – живот в дати ISBN: 978-954-92136-1-4

Из предговора на книгата:

Райнхолд Меснер, роден във Филньос, Южен Тирол, е смятан за най-известния алпинист и ловец на приключения на нашето време. Той е направил около сто първи изкачвания, стъпил е на всички четиринадесет осемхилядника и е прекосил пеша Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан.

 

Месеци след като прочетох тази книга, изчезна завинаги на Шиша Пангма нашият знаменит алпинист Боян Петров (2018). Дотогава не знаех (не съм навътре в тематиката) за подхода на Боян към осемхилядниците, но след тази книга разбрах, че той е вървял по стъпките на най-великите, именно като Райнхолд Меснер, който по същия начин е предпочитал изкачване соло и без кислород.

Класика е отговорът на Райнхолд, Боян и всички останали (това е всъщност афоризъм от алпинистките среди) – отговор на такива, които намериха самочувствие и простотия да обсъждат изчезването на нашето момче.

И наистина, как да обясниш на еснафа, че повечето хора предпочитат и обичат да гледат планината отдолу, ресторанта отвътре и църквата отдалеч?

А пък имало такива, видиш ли, които обичат точно обратното.

 

 

II

 

Защо обаче не виждам съчетание на технология и изкуство във вашия телевизор? – За съжаление изкуството не е в нашия ресор

 

Книгата е:

„МЕЙД ИН ДЖАПАН“ (ПРОИЗВЕДЕНО В ЯПОНИЯ) — АКИО МОРИТА И „СОНИ“ Превод: Вера Георгиева Набор и коректура: Богомила Тодорова Преведена и отпечатана в Министерство на външните работи под ръководството на д-р Борис Джибров Тираж: 10 броя София, 1988 година

Такъв екземпляр намерих в Читанка – ровех по жанрове (и естествено из мемоарите). Тоест тази книга е била за вътрешно ползване в края на комунистическо. В последните години, мисля, че е преиздадена от някое по-луксозно издателство.

Акио Морита е един от основателите на „Сони“.

Книгата е изключителна по много показатели: технологична, предприемаческа, историческа, народопсихологическа, автобиографична, геополитическа, футуристична и прочее, и прочее. Неслучайно тя се изучава в западните университети – сред бизнес библиите. Аз съм чел по някоя книга на всички светила – минали и съвременни – от времето на техническия прогрес: физици, химици, изобретатели, програмисти (вкл. историите на актуалните майкрософт, гугъл и епъл) – но това е първата книга, която впечатлява, освен че дава всевъзможно разнообразна информация.

Най-впечатляващото в тази книга обаче не е прекият досег с японската разновидност на човешкия род, а че е писана през 1986 г. – когато настоящият компютърен бум още е предимно предчувстван от познавачите само, както и сегашната минимализация на пантехнологиите още е само „видение“ от прогностичната математика. Обаче не и за г-н Морита, който цял живот всъщност е работел за това намаляване на обема на технологичния продукт и за поднасянето му в служба на ежедневието.

Много има какво да се каже, но особено ще се запознае читателят с типа японско и американско бизнес мислене и начин на живот. А понеже ние сме славяни, отделям в заглавието по-горе щрих от посещението на шефа на „Сони“ в средата на 80-те години в СССР – сиреч баш посред „застоя“. Освен комичното посещението добавя малък детайл от още един – нито японски, нито американски – тип икономика и технологично мислене, до болка познат ни до 1989-а.

 

 

III

 

Защо жените и мъжете са различни (по мозък)

 

Книгата е:

Пийз, Алън и др. Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния : Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта / Алън Пийз, Барбара Пийз; Прев. от англ. Корнелия Стефанова Великова-Дарева . – София : Сиела, 1999. – 319 с. : с ил. ; 21 см. – ( Пор. Новата ера в общуването ). Ориг. загл. Why men don’t listen and women can’t read maps / Allan Pease. – Офс. изд. – 2 000 тир. ISBN: 954-649-227-2

Книгата е писана и издадена в края на 90-те, но попаднах на нея (благодарение на киндъла и Читанката) в 2014-а. Авторът (жена му е съавтор) е американец, специалист по езика на тялото. Но за тази книга са ровили в най-различни науки. Началото: „Когато в заведение или на друго обществено място един мъж тръгне към тоалетната, той го прави поради една-единствена причина. Докато жените използват обществените тоалетни като всекидневни или кабинети за психотерапия. Често се случва жени, влезли там напълно непознати, да излязат като най-добри приятелки, сякаш са се познавали цял живот. И това на никого не прави впечатление. В същото време всеки би изгледал с подозрение мъжа, подвикнал: „Ей, Франк, отивам в тоалетната, идваш ли с мен?“ Или друго: колко заекващи жени познавате? А мъже? – Очевидно е: мъжете и жените мислят/възприемат нещата различно. Причините – в тази книга. Да илюстрираме.

Цитат 1:

„Мъжът изрича около 2000-4000 думи и приблизително 1000-2000 гласови звука, а сигналите от езика на тялото, с които си служи, едва стигат до 2000-3000. Тоест средно на ден мъжът използва около 7000 изразни средства за общуване – приблизително 1/3 от женския арсенал.

Говорните различия стават особено очевидни в края на деня, когато мъжът и жената седнат заедно да вечерят. Той си е изрекъл неговите 7000 „думи“ и повече изобщо няма желание за общуване. Мълчаливото зяпане „в огъня“ (чийто съвременен еквивалент е телевизорът) го прави истински щастлив. Нейното състояние зависи от това, какво е правила през деня. Ако е прекарала времето си в разговори с хора по един или друг повод, то е възможно тя също да си е изрекла нейните 20 000 „думи“ и да няма особено голямо желание за общуване. Но ако е прекарала деня вкъщи с малките деца, може да се смята за щастливка, ако е изрекла и 2000-3000 „думи“. Тоест, остават й още цели 15 000!” Горко на съпруга.“

Цитат 2:

„ЗАЩО МЪЖЕТЕ ПРИЩРАКВАТ С ДИСТАНЦИОННОТО КАНАЛИТЕ

Жените „най-обичат“ мъж, който седи мълчаливо пред телевизора и прищраква с дистанционното по каналите. Седи, втренчен в екрана като зомби, и само прищраква по каналите, без да обръща внимание на която и да било програма. Когато мъжът постъпва така, той всъщност е в ролята на „Мислителят“ и често дори не забеляза какво точно дават по отделните канали. Но затова пък се опитва да долови най-важното във всяка мярнала се пред погледа му история. Докато прищраква с дистанционното, той може за момент да забрави собствените си терзания и да се опита да разбере как другите решават техните си проблеми. Жените не си играят с дистанционното – те си избират една програма, гледат я от край до край, следят сюжета, изследват чувствата и взаимоотношенията на героите. По същия начин може да бъде обяснено и пристрастяването на мъжете към вестниците.“