На 24 юни отбелязваме Еньовден – един от най-обичаните български празници, свързан с лечебната сила на природата. Според народните вярвания именно тогава билките са най-могъщи, а росата и слънчевите лъчи носят здраве и благоденствие. Неслучайно поколения българи са посрещали изгрева в търсене на лековити растения, събирали са еньовски китки и са предавали знанията за тях от родители на деца.
Макар днес да свързваме Еньовден предимно с билките, границата между билка и подправка в българската традиция невинаги е била ясна. Много от растенията, използвани за овкусяване на храната, са присъствали и в народната медицина. Те са били част от ежедневието – в градината, в кухнята и в домашната аптечка.
Тъкмо към тези познати, но често подценявани растения ни връща книгата „Традиционните български подправки: девесил, чубрица, сминдух/чимен. Потенциални здравни ползи въз основа на съдържанието на полифеноли“ от д-р Антоанета Георгиева, издадена от Университетското издателство на Медицински университет – Варна.
От народното знание към научните доказателства
В продължение на векове хората са използвали растенията въз основа на наблюдения и натрупан опит. Днес съвременната наука позволява да надникнем отвъд традицията и да разберем кои вещества стоят зад техните свойства и как действат върху човешкия организъм.
Монографията разглежда три емблематични за българската кухня растения – девесил, чубрица и сминдух (чимен). Авторът проследява тяхното разпространение, ботанически характеристики, химичен състав и място в традиционната култура, като същевременно представя обширен преглед на съвременните научни изследвания, посветени на техните биологично активни вещества.
Особено внимание е отделено на полифенолите – природни съединения, които растенията синтезират като защитен механизъм, а днес са обект на засилен научен интерес заради потенциалната им роля за човешкото здраве.
Девет сили, събрани в едно растение
Сред най-интересните факти, представени в книгата, е произходът на името „девесил“. Според народното вярване растението дарява човека с „девет сили“. Освен характерния си аромат, растението е богато на етерични масла, витамин Е и различни полифеноли (естествени растителни съединения с мощно антиоксидантно и противовъзпалително действие). Не е случайно, че девесилът присъства в множество обреди, свързани със здраве, любов и благополучие.
Чубрицата е една от най-старите подправки, използвани в Югоизточна Европа и Близкия изток, както и една от най-разпознаваемите български подправки и неизменна част от националната кухня. Тя е толкова дълбоко вплетена в кулинарната ни традиция, че трудно можем да си представим боб, кюфтета или шарена сол без нейния аромат. В България се срещат няколко вида чубрица, като някои от тях са ендемични и се срещат единствено у нас. Латинското название Satureja означава „трева на сатирите“ – митичните спътници на бог Бакхус.
Сминдухът и чименът също имат богата история. Те са сред основните съставки на шарената сол и присъстват в кулинарните традиции на различни народи още от древността. Много хора не знаят, че сминдухът и чименът произлизат от едно и също растение (Trigonella foenum-graecum). Зелените части на растението се използват като сминдух, а семената – като чимен. Семената на чимена са използвани още в Древен Египет, включително при балсамирането на мумии. Растението е разпространено от Средиземноморието до Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
Когато храната е повече от храна
На Хипократ се приписват думите: „Нека храната бъде твоето лекарство.“ Днес, когато все повече внимание се обръща на връзката между начина на хранене и хроничните заболявания, тази мисъл звучи по-актуално от всякога.
Книгата на д-р Антоанета Георгиева не предлага чудодейни рецепти и не заменя медицинските грижи. Вместо това тя показва как традиционни растения от нашата трапеза могат да бъдат разглеждани през призмата на съвременната наука. Именно този мост между народното знание и научното изследване превръща изданието в интересно четиво както за специалисти, така и за всички, които се интересуват от здравословно хранене, фитотерапия и българските традиции.
В навечерието на Еньовден книгата ни напомня за нещо важно – понякога най-ценните съкровища се намират не в далечни земи, а в растенията, които от векове растат около нас и присъстват на трапезата ни.











